Листата придобиха
цвета на разкъсаната плът,
а небето тъпчеше в краката си
върхарите на планините.
Трепереше от ужас въздухът
раздиран от свирката
на предателския вятър,
носещ в прегръдката си
отрочето на зимата-родилка.
Нахлу през пролуките
на омаломощените души,
изгони спомените
за ласките на лятото горещо
и се изкиска самодоволно
над лицето
на новородения мраз -
орисан от неостаряващата смърт.
18.12.2005
©Весела Лулова Цалова
