В отлива на тихата вълна
Видях очите ти
След нея се издигна втора
Огромна, мътна и помитаща
Погълна ги
И се оттегли с грохот
Стоя на пясъчния бряг
Ограждащ сивия ми делник
И се взирам във вълните
С надеждата
Че ще ми върнат
Синевата на поглед
Никога не принадлежал ми
Весела Лулова Цалова
