Vessela Lulova Tzalova

Весела Лулова Цалова ни омайва с различните погледи към света в творбите си, които са пронизани от женска чувствителност.
Темата за стенанието, заявена още в заглавието, преминава като червена нишка през двадесет и деветте стихотворения, съставящи стихосбирката.
Твърди стихове с ясно изразено обвинение:

?В очите й се вгледай и ще видиш ада,
във който ще гориш след твоя хвърлен камък.?
(?Присъда?)

?Non voglio l?amore in affitto,
perch蠩l mendicare non m?appartiene...?
(?Risonanza?)

Болезнена, но достойна молба:

?Изпълни с живот утрото ми,
превърни мечтите ми
в реалност,
а след това си тръгни
от мен?
Завинаги!?
(?Остани?)

Страсти, в които се дави душата:

?Любовта трябва да бъде удушена,
изгорена, окървавена....?
(?Реквием за любовта?)

и в които Азът осъзнава горчивата истина /в едноименното стихотворение/, признава загубата на самия себе си, завръщането в ?студената? земя и отричането на любовта, в забвението.
Болезнена е историята, втъкана в творбите на Весела Лулова Цалова, тя е дневник, който ни връща обратно към отнетата светлина на космоса. Страданието, грехът и изкуплението са често срещани концепции в готическата атмосфера, която доминира в книгата /описанията на демоните и разложението в стихотворението ?Ще боли...?/.
Задушаващи и клаустрофобични мисли и над всичко кошмарът от загубата като физическа смърт /?Спомен? вдъхновено от трагичната смърт на П.К.Яворов/ или изоставянето от любимия човек /?Остани?/.
Поезия, възпяваща тревожните танци на разбунтувалите се вълни, на изплъзващата се въздишка. Нови правила, смесени с подсъзнанието и интелекта на една драстично мрачна и комплицирана картина.
Неразбираеми видения, дълбоки и неумолими като пропасти, но с ненадейни слънчеви пролуки:

?Отвън е слънцето, новият ден
и ти по-усмихнат от всякога...?
(?Кошмар?)

Стилът на Весела Лулова Цалова, нейната многоликост и непредвидимост изискват внимание и нетрадиционен анализ, който несъмнено предстои.

Масимо Ачаи